 |
| Снимка - tranonline.info |
Някога старите хора са говорили за джендем и
тилилейски гори като синоним на далечно, загубено вдън земя място.
Някога старите хора са говорили за джендем и
тилилейски гори като синоним на далечно, загубено вдън земя място.
Но в края на пернишката география има кът от
Рая, където природата разкрива величествена гледка, недокосната от човешка
ръка. Ако искате да се укриете от данъчни, лоши съседи или да спрете ритъма на
забързаното си ежедневие, то правилният избор е трънското село Къшле.
На 1 км от сръбската граница, до селото се
стига със здрави нерви и високопроходима кола. През миналата година Къшле е
изгубило и последният си обитател, който починал на преклонна възраст.
Тишината
Сега в селото властва тишината. От време на
време признаци на живот се долавят от воя на вълци и скимтенето на скитащи кучета.
Следи на диви прасета по улиците на селото свидетелстват за необезпокояваното
им шествие из района.
Навремето в Къшле е имало стотина души. Сега
обаче само вятърът свири през отворените врати и прозорци, напомняйки сцена от
култовия сериал "Туин Пийкс". Дори и циганите не влизат в отворените
къщи, защото вече няма нищо за крадене. Човешки крак тук стъпва само, когато
ловната дружинка от съседното село Долна Мелна прави гонка за лов на глигани.
Когато човек стъпи в това дивно място, веднага
му идва наум да се замисли какво ли е карало хората да строят къщи на толкова
отдалечено място. Постройките са пръснати по различните баири и докато стигнеш
от едната до другата къща се изискват доста усилия. Повечето се рушат под
напора на природните стихии. Истината е, че навремето заселниците тук са бягали
от турските данъци.
Буковите и иглолистните дървета издигат
величествено снаги в приказната местност "Кървав камък". Времето тук
е спряло, но едва ли дошлият тук ще поиска то да тече.
Епохите
В Къшле изглежда сякаш социализмът не е идвал,
защото на сградата на някогашното кметство се мъдри надпис
"Пълномощничество". Комунистите не са искали да си трошат колите да
се качват догоре, обясняват факта в съседното село Долна Мелна.
Там положението не е по-различно. Долна Мелна
е обитавана от около 18 души. Автобус дотук не идва. Магазинът в центъра
отдавна е със заключени врати. Търговци от Кюстендил карат хляб три пъти в
седмицата, но последните две седмици не са идвали. За други продукти трябва да
се ходи в магазина на съседното село Дълга Лука, отстоящо на около 6 км от
Долна Мелна.
Трънските села са един умален макет на
обезлюдяването в цялата страна. Нещо, върху което държавата трябва да се
замисли.
Наказани от Господ
Трънският край е прокълнат да бъде беден и
хората да живеят в мизерия, вярват местните. Още в годините на социализма при
едно от редките си посещения в района Тодор Живков казал на трънчани: "Вие
сте наказани от Господ", спомня си 88-годишната баба Безценка от Горна
Мелна. Синовете й носят продукти от София, но тя си вари киселец и хапва постни
манджи.
Източник : "Телеграф" от 11.05.2007
интервю
Няма коментари:
Публикуване на коментар