Изповедта на един бракониер:

ПЕЧЕЛЕХ ПО 100 ЛВ. НА ВЕЧЕР 


Автор: Венцислав Петков

Настане ли нощ, гората из разложкия край се процепва от грохота на автомобили. Москвичи, джипове и УАЗ - ки пъплят със загасени фарове в търсене на плячката. Гората в ниските части на пътя до Разлог е почти напълно опоскана.
Млади и стари в групи по двама - трима души отиват да изкарват своето препитание. Годината е 1996-1997. Тогава всеки втори се занимаваше с този занаят, спомня си бракониерът. Сега “поминъкът” е намалял, заради многобройното строителство в съседно Банско. Докарвахме докъм 50 - 100 лева на вечер, средно по 2000 на месец, но сега доходите спадат на около 20 лева на ден. Така започва разказът на един вече бивш бракониер.
Взимаш разрешително за 10 кубика дърва и сечеш за 50 кубика. Или пък с едно разрешително за един камион прекарваш по 4 - 5 превозни средства, спомня си разказвачът.
Оборудването не е сложно - трябва ти моторна резачка, брадва и кука. Местните имат и приспособление, наречено цепина, което влиза в употреба, за да не бъде затисната резачката. Обект на бракониерски набези са най-често борът, когато става въпрос за греди, талпи и трупи, и букът, когато се сече за огрев.
45-50 лева за кубик дават прекупвачите. Дървeтата първо отиват най-често в цехове, където се бичат на трупи, и след това по предназначението си - заведения или частни лица. Някои режат дърветата на височина 1 м. от корена, по което се познава, че отиват за мебели, защото в корена си имат чепове.
Една част от екипа задължително правеше т.нар. отцепка на патрулите от горски стражи. Това е конвоиране на колата им, с цел да се знае във всеки едни момент къде се намира тя и да се предупредят тези, които стоят в гората. Случвало се е един човек да ходи пеш пред колата, за да гледа за полицаи. Във всеки един момент съм бил готов да навия волана, да сляза от колата, и да я бутна в пропастта, за да не ме хванат, разказва събеседникът ни.
Когато нямаше мобилни телефони, връзката с останалите ставаше с радиостанции.
По-изобретателните са ходили в гората с каруци, за да могат бързо и лесно да разпрегнат коня и да избягат с него, без да бъдат хванати.
Тези, които дръзнат да бракониерстват с автомобили, монтират специални приспособления на фаровете си, които светят в една точка. Посредством примигване два три пъти с фаровете предупреждаваме, че идват полицаи, разказва бракониерът.
Сега вече всеки си намери легална работа, не им се занимава на хората с такъв къртовски труд за 20 лева на ден, те по цеховете могат да вземат повече, разказва на раздяла нашият събеседник. 


Източник : "Телеграф" от 12.01.2006 коментар

Няма коментари:

Публикуване на коментар