Автор: коментар на Венцислав Петков
Евтин популизъм се лее от лансираната идея за
демонтирането на Паметника на Съветската армия. Прави се опит за компенсация на
политическо безсилие и опит за трупане на личен и партиен актив за
наближаващите избори. В най-новата ни история може и да не влязат други
събития, но разрушители и деградивни политици непременно ще намерят място. Примерът
с Евгений Бакърджиев, по известен като Евгени Мавзолея или Валяка, е пресен. Но
ето че и него гласът на народа го запрати в политическото небитие и от машина
за печелене на избори той се превърна в лидер на маргинална политическа партия,
фигурираща само в регистрите на Софийски градски съд.
Какво да кажем за Анастасия Мозер, тази все
така желязна в словесните си абсурдизми, но поувяхваща като имидж лейди? Как
оправдава всъщност тя статута си на земеделски водач? Дали прави предложения за
защита на родните производители и земеделски стопани, или търси поредния повод
да изживее втора младост на политическия небосклон?!
За антикомунистите е като в приказката- или
добро, или нищо. Защото тяхната кауза на отрицание и омраза е безвъзвратно
отминала и тотално отречена. От нея е останал само ищахът на някои дребни
душици за лично отмъщение.
Ясно е, че замисълът на тази акция е друг.
Сценарият за нея се пише от голямата задокеанска държава, а нашите политици
като послушни отвъдморски колонизатори въртят опашки и изпълняват
безпрекословно нарежданията.
Как само звучи аргументът на Тошо Пейков-
"децата ни да не се целуват пред войници с шмайзери". Браво Тошо, по-
голяма простотия не бяхме чували скоро. Лично на теб бихме препоръчали да
помислиш върху идеята какво друго трябва да държи съветският солдат в ръка. По
възможност трябва да е символ на новото време. Дали да не е бира,
петдесетолевка, знамето на жълтия комсомол, или часовник, който да измерва
800-те дни? Представете си ситуацията- целуват се влюбени на пейките пред
паметника и идва Тошо Пейков, размахвайки пръст- "Тук е призракът на
комунизма, не може да правите така!". Сакън бе, Тошо, по католик и от
папата се извъди. Ти ли ще определяш законите на любовта. Кой където свари, там
целува, любовта не пита за местонахождението.
Най- лесното нещо е да се посегне на един
исторически паметник. Никой по света няма да отрече заслугите на съветската
армия за разгрома на фашизма. Докато държавите от бившия соцлагер правят пари
от забележителностите си, ние заклеймяваме паметниците на културата заради
амбициите на някой да руши. Пред Кремъл не можеш да се разминеш от чужди
туристи, които дават мило и драго, за да видят мавзолея на Ленин. А ние
допуснахме да се разруши един мавзолей, за да се правят на негово място бирфестове,
след които бул. "Цар Освободител" прилича на сметище. Или за да се
превърне в платен паркинг, от който общинската администрация да лапа парички.
Така ще стане и с Паметника на Съветската
армия. Ако се разруши, ще започнат безкрайните строежи, които стават обиталище
на наркомани, бездомници и пияници. Това очаква центъра на София, ако и този
път оставим политическите ни безродници да си направят гавра с историята.
Източник : "ВИЖ" от 20.11.2004
статия
Няма коментари:
Публикуване на коментар