Погребални мародери

Автор: Венцислав Петков

Щом в нашата държава започна да се търгува и със смъртта, положението наистина е трагично (стр.6).

Удавени в мъка и сломени от болка, близките са принудени да ридаят дори и над чуждите останки. Отнето им е правото да отдават почит към последния дом на своите близки. Дребни душици се надпреварват да им предлагат бързо и лесно кремиране или погребение. За да може след това някаква уморена от живота лелка без капка свян да загребе от кофата с прахта на всички мъртъвци и да я сложи в твоята урна. И така да сложи кръст на всички твои чувства.

Заради недоразуменията в погребалното обслужване опечалените се борят с неморалното задължение да пъхат банкноти в джобовете на различни чиновници, за да си вземат урната вкъщи, или да я погребат в друг гроб. Лекари лобират в полза на една или друга частна агенция, защото получават хонорар за това.

Напълно обясним е апетитът на частниците към монопола в погребалните услуги. Частните бюра те дерат с безбожни цени, точно в момента, когато си лишен от възможността да преценяваш трезво стойностите, заради сковаващата мозъка болка от загубата на най-скъпия ти човек. Малограмотните и бездушни чиновници от обредния дом се псуват по между си, докато хората бършат мокрите си от плач очи, а погребалните агенти те подбутват лекичко с мисълта да изкопчат нещо допълнително, което не е включено в цената на услугата.

Лишените от всякакво чувство за състрадателност служители от администрацията на Централните гробища си позволяват да ти повишават по-най груб начин тон в този спиращ сърцето момент. Не само това, те искат безброй много удостоверения за наследници и прочие документи с родословното дърво и нотариално завереното съгласие на родата ти до девето коляно. И всичко това само за да положиш скъпия си човек в собствения си гроб, за който имаш документ. А в същото време терени от гробищата се отдават за строеж на паркинги и се продават на баснословни цени.

Нямат грях от Бога чиновниците и фирмаджиите, които правят бизнес на гърба на опечалените хора. За тях труповете са ежедневие и начин за печелене на пари.

Накрая циганите те довършват психически, като дойдат да просят "За Бог да прости". Като ти продадат цветята от други гробове отново. И за последно хулигани изпочупят паметниците на гробовете, защото или няма охрана в гробищните паркове, или тя не си гледа съвестно работата.

Това е печалната гледка на "погребалната ни култура". Ако не си изтощен психически и физически от загубата на близък човек, то меркантилните пориви на администрация и частни фирми ще оставят дълбок отпечатък завинаги в твоята памет. За да се замислиш дали да ползваш услугите им отново. И да стигнеш до извода, че докато липсва контрол на погребалното обслужване и Закон за погребалната дейност, мародерите ще процъфтяват.

Всичко това идва да покаже, че България няма нищо общо със социалната държава, която се прокламира в Конституцията. Социална значи съвест, съпричастност в скръбта на другите. А точно в кулминационния момент на скръбните чувства покойникът се превръща в обект на търговия, а близките му ­ в клиенти за алъш-вериш. Някога култът към мъртвите е бил в основата на сплотеността и единната държавност на славяни и прабългари. Днес той отстъпва място на поклона пред парите.

Източник : "Телеграф" от 01.06.2005 репортаж