Богойна - изгубеното село

Автор: Венцислав Петков

21-ви век в България, макар че времето тук едва ли има значение. За да се ориентирате в селата около Трън, ви трябва или късмет, или много силна интуиция. Защото табели просто липсват. А да стигнете до село Богойна, вече си е чиста проба висш пилотаж. Освен ако не се загубите случайно из трънските чукари, разбира се.

21-ви век в България, макар че времето тук едва ли има значение. За да се ориентирате в селата около Трън, ви трябва или късмет, или много силна интуиция. Защото табели просто липсват. А да стигнете до село Богойна, вече си е чиста проба висш пилотаж. Освен ако не се загубите случайно из трънските чукари, разбира се.

Пустош

Там никой не идва. Не идват търговци, които да продават хляб, не идват нито полицаи, нито горски. Само по време на избори идва една кола и почти насила натиква местните хора да ходят да гласуват. Крак на политик тук не е стъпвал, а Трънският край изглежда отдавна е зачеркнат от картата на България. Всъщност селото изобщо липсва в повечето карти на страната. Причината - Богойна е само една махала от Петачинци, което е сръбско село, макар и населено с българи. Преди десетилетия границата е разделила близки и роднини, като е оставила само десетина къщи и едно гробище в България.

Мъките

До Богойна свършва България и започва Сърбия. За местните обаче мъките не свършват. Пътят през зимата е невъзможен дори за джипове и минава през две пещери. Заради липсата на продукти от първа необходимост шестимата жители на селото сами си пробиват път през снежната партина и ходят 6 км пеша до Трън.

Един от колоритните жители на селото е 76-годишната баба Данка. Тя храни безработния си син и внук, който не е добре със здравето. "Кучешки живот живеем, сине, и това е", нарежда баба Данка. В очите й се виждат и сълзи на отчаяние. "Ядем постни манджи, основно картофи и лук. Понякога си месим хляба, защото като падне големият сняг, сме откъснати от света", описва ежедневието си старицата.

"Много хора казват, че тук е раят, но да дойдат да видят как живеем", проронва възрастната жена. В селото има 2-3 луксозни вили на заможни софиянци. Телефони няма, дори GSM-ите нямат обхват. Когато падне мрак, никой не излиза на улицата,защото може да затъне до гуша в калта заради липсата на улично осветление.

Границата

Роднини на мъжа й са останали отвъд границата, но с тях тя не може да се види. Навремето съпругът є се заселил в Богойна, защото не искал да живее в Сърбия. За да отиде на отстоящото на 200 м Петачинци обаче, човек трябва да ходи до КПП "Стрезимировци" и оттам до Пирот, откъдето за Петачинци пътува автобус.

Баба Данка гледа с надежда на Евросъюза. Смята, че границите ще бъдат махнати и хората ще могат свободно да се придвижват. Гледа с надежда на това, че и синът й, който е на 53 години, ще се хване на работа, за да може да се пенсионира.

В сръбското Петачинци също е тихо и безлюдно. Политиката на натиск и асимилация спрямо местното българско население дава резултат и от 20-тината къщи оттатък едва 4-5 изглеждат обитаеми.

Пръчове и кози бягат в Сръбско

Един път опущих пръча отвъд сръбската граница и после ме беше страх да го гоня, разказва весела случка баба Данка. Старицата помолила българските гранични полицаи да го подгонят и върнат обратно. Този случай не единственият, когато гледах кози, редовно ми бягаха в Сърбия, казва бабата.

Тя не смеела да мине в съседната държава и да си го прибере, защото знаела, че навремето, преди много години, майката на съпруга й е била пребита от сръбски граничари. Тя е живяла в сръбската част на Петачинци и навлязла неусетно с козите си в България, когато била забелязана от сърбите. Те я налагали по главата, вследствие на което жената влязла в болница, а малко по-късно се споминала.

Жителите: Не ни е страх да си варим ракия

Една-единствена радост в тоя пуст живот ни остана, сега и нея ли ще ни отнемат, разказват хората в Богойна. Не вярвам инспекторите да дойдат чак дотук, в джендема, да ни търсят акциз, разказва баба Данка, докато казанът с ракията от ябълки ври. Първо да се погрижат за нас, защото са ни длъжници, и тогава да дойдат да ни глобяват, обясняват философията си и останалите обитатели на селото.

Съседите бавят отварянето на КПП

Проектът за КПП Банкя-Петачинци, приет от правителството ни през 2006 г., още е в застой. Причината - двустранното споразумение не е подписано още от сръбска страна, заяви пред "Телеграф" кметът на Трън Александър Ненков. Отваряне на граничен пункт в района е едно от очакванията на местните хора за преодоляване на безработицата в Трънско.

Източник : "Телеграф" от 09.02.2007 репортаж