Автор: Венцислав Петков
Поредният кръвен данък заплатихме в Ирак (стр.
2). Осма свидна жертва дадохме за каузата на американците, която по същество е
causa perduta*. Ако това мнение действително е на рейнджър от Ирак, то тогава
много пепел се изсипва върху главите на нашите военни командири. Изникват много
въпроси, всеки от които тежи на мястото си и чака разумно обяснение. Ако
наистина нашият войник е загинал от приятелски огън, защо тогава не смеем да се
опълчим на американците и да им поискаме най-малкото извинение?! Трябва да
настояваме за сериозно разследване и официално извинение от американска страна,
ако се окаже, че редникът е бил убит погрешка. Президентът на САЩ Буш вече се
разкая за убития италиански агент в Ирак. Дали ще го направи и за убит
български войник? Едва ли. Колкото и цинично да звучи, нашите войничета там са
пушечно месо, изложено за отстрел от американци и поляци.
Обстановката била хем спокойна, хем
напрегната, втрещиха нашата общественост ген. Никола Колев и министър Свинаров.
Тези рефрени вече сме ги чували. Много пъти, и за съжаление винаги след като
сме изгубили безвъзвратно някой български войник. После процедурата също е до
болка позната - посмъртно повишаване в чин, военни почест, оплакване на
"загиналия за националните интереси" и т.н. А почернените майки и
бащи остават сами в скръбта си.
Интересно какво още е нужно да се случи, за да
преустановим участието си в "мироопазващата" мисия в Ирак. Та нали
съюзниците вече изпълниха своята задача - проведоха се свободни и демократични
избори в Ирак, и въпреки страха избирателите там избраха кой да ги
представлява. Кому е нужно да седим там - да обучаваме иракската полиция ли,
или да даваме поводи за акции на иракските бунтовници, които няма да мирясат,
докато не видят страната си чиста от чуждо войсково присъствие. Не липсата на
морал и воля за противопоставяне са толкова от значение, а прекалено скъпият
кръвен данък, който заплащаме.
Лошото в случая е, че американското командване
е едва ли не Върховен съд от последна инстанция, който само Господ може да съди
за постъпките му. Една по една страните от коалицията взеха да преосмислят
присъствието си в Ирак. Единствено ние тръбим как защитаваме демократичните
ценности там. А това е смешно, като се има предвид, че настъпилата анархия и
гражданска война в тази държава може да продължи десетилетия наред. Много
странно как Саддам Хюсеин и управленският му апарат са могли да поддържат ред и
дисциплина между шиити и сунити в Ирак, макар и с цената на потисничество, а
САЩ и куп други съюзници само за близо две години успяха да раздухат враждата
между общностите и да поставят на карта мира в арабския свят.
По-страшното е, че ножът се точи и за Иран, и
за Северна Корея. И за всички непослушници, дръзнали да се изправят срещу Чичо
Сам.
Източник : "Телеграф" от 07.06.2005
коментар
Няма коментари:
Публикуване на коментар