Да изстрадаш чувството да бъдеш българин

Човешките съдби на сънародници от Македония, станали жертва на чужди и свои 

Автор: Венцислав Петков

Да обичаш България, това значи да страдаш. Да живееш в нищета, мъки и невъзможност за социална адаптация. Чужд във враждебна среда, в състояние на война. Но въпреки това да отстояваш позициите и убежденията си, и да не се съгласяваш да казваш на черното бяло. Това са само част от негативните щрихи от живота на българите в Македония. Българи като всички нас, които живеем в България. Дори българи повече от нас. Защото някои от тях са платили за българщината си с дълги години затвор.

Един от тях е 74-годишният Панде Евтимов. В последните десетилетия той неизменно е човекът, който е в основата на всички организации за сплотяване на българската общност в Македония.

Без да се изтъква или проявява излишна важност, Панде Евтимов стои в основата на Движението за приятелство и сътрудничество между България и Македония (представено официално на 8 май 1994 г. в Скопие), както и на движението "Радко", чието създаване през 2000 г. беше съпътствано с провокации от идеолозите на т.нар. македонска нация.

Евтимов в роден на 15 март 1933 г. в град Ресен, областта Преспа. Завършва Филологическия факултет в Скопие. През годините работи като учител и журналист във в. "Народна просвета" - Скопие.

Пропагандата

Здравите български корени на неговото семейство го поддържат във времето, за да не стане жертва на просръбската пропаганда в Македония. "Сърбоманите купиха част от хората с пари, а друга - с хубави девойки", спомня си Евтимов. 7 години от неговия живот минават в затвора "Идризово" на 15 км от Скопие. След излизането му социализацията му е трудна, почти невъзможна, защото вече е заклеймен като част от "лошите". Работи от време на време, и то само по строителни обекти.

Преди 12 години 450 души българи образуват Движението за приятелство и сътрудничество между България и Македония. В момента то не осъществява дейност. Същото се отнася и за сдружение "Радко", кръстено на Иван Михайлов. Панде Евтимов си спомня, че в хотел "Холидей ин" на учредителното събрание на "Радко" македонски младежи хвърлят димки. За деянието обаче са арестувани македонските българи Йован Стояновски и Александър Стояновски, един от които дори получава ефективна присъда от няколко месеца затвор. "Хванах една от димките с ръка, обвих я в кърпа и я хвърлих върху един бетон надалече, за да не пострада някой", спомня си Панде. Той разказва, че сега "Радко" буквално виси във въздуха, защото все още Върховният съд на Македония не се е произнесъл по въпроса за съществуването му.

Болките

Голямата болка на Евтимов са българските военни гробища в Македония. Българската държава не се грижи за тях, твърди той и както останалите българи в Македония е на мнение, че бездействието на България засилва просръбската пропаганда тук.

"В Скопие много добре се поддържат сръбските, английските и френските военни гробища. А за гробовете на българската войска не се полагат никакви грижи. Те отдавна са запустели. А трябва да заемат полагащото им се място сред паметниците".

В Дойран, където се е бил генерал Борис Вазов, гробищата са почти разкопани. В битолското гробище положението е същото. "Искам да видя тези гробища възстановени и тогава мога спокойно да умра", заявява с болка в гласа Евтимов.

Той има двама синове, единият от които е безработен. От българското посолство отдавна са обещали на Евтимов да помогнат да намерят работа на сина му, но засега без успех. Панде от 1994 година чака и за българско гражданство, но напразно - все още молбата му не е удовлетворена.

Интелектуалците

В среда на изолация живее и интелектуалецът с българско самосъзнание Симеон Симев. Той избягва да говори много, защото се чувства употребен. И от българите, и от македонците. Той е поет и изкуствовед. Дълги години е бил журналист в македонското радио и телевизия. През 2002 година обаче срещу него се надига яростен вой. Нападките, че "бугаризира" радиото водят до уволнението му като отговорен директор" на канал "Култура" в националното радио. На следващата година вече е освободен и от радиото. В момента припечелва като пише на хонорар статии и изследвания в областта на литературата. "Македонският език много се промени под влияние на сръбския. Почнаха да се появяват и много чуждици, само и само за да се разграничи от българския", улавя тенденциите Симев.

Страхът

Не е по-различно положението и на Драган Попов. Той има българско гражданство, но след инцидента на 13 януари, когато местни българи бяха брутално бити пред плочата на Мара Бунева, е уволнен от работа като шофьор на митницата. Шефът му казал: "Немаме место за бугари тука" и го освободил от длъжност. Попов има син и дъщеря, които са студенти в университета в Скопие и също живеят в постоянен страх след 13 януари.

Така сред яростна пропаганда минава ежедневието на българите в Скопие. Те се събират на маса, обсъждат наболелите проблеми и след това натъжени се прибират по домовете си. В Македония те са обект на словесно и физическо насилие, а за България изглеждат някак си чужди и тя бяга от тях. 

в. Телеграф Сряда, 28 Септември 2005 - интервю