Бедствието - пороят или политиката?

Автор: Венцислав Петков

Царят се втурна да търси пари за наводненията. Спусна директива до финансовия корифей Милен Велчев да намери пари за наводненията. След дъжд качулка, след сватба - булка му се вика на този предизборен мерак. Защото малко преди това премиерът се отказа да даде средствата от томболите за щетите от наводненията. Томболи има, пари няма, действайте. Приоритети, както се казва. Но не се знае дали един ден хората няма да заявят остро своите приоритети. Този ден може да е и на 25 юни - 50\% очаквана активност на изборите си е чист бойкот на вота.

Хората в Ловешко, Плевенско и Търговищко останаха без покрив над главите си, тях едва ли ще ги сгрее едно предизборно обещание. Интерес предизвиква въпросът как точно ще бъдат разпределени отпуснатите засега 8,7 млн. лв. и откъде ще дойдат новите постъпления в хазната, които да обезпечат щетите.

Милен Велчев и Христос да е, както се казва, с две риби, или с два лева в изтърканата и поизвехтяла държавна пазва чудо не може да направи. На хората от бедстващите селища само едната надежда им остана. Но не тази, че ще възстановят съборените им къщи и отнесеното им имущество, ами вярването, че повече няма да вали през месец юни. Защото тогава тежко им и горко. Само човек, горял в ада на подобна стихия може да си представи колко е тежко да си наказан от съдбата и забравен и от Бога, и от управниците. Да си градил цял живот с любов един дом и той да бъде унищожен. А после някой да препаше работно облекло, да обуе ботушите, да дойде при теб с мазна усмивка и заговорнически да те потупа по рамото с думите: "Не се безпокойте, всичко ще бъде наред". Но този човек утре ще си отиде, и ще дойде(но и това не е сигурно) чак на следващите избори. А ти ще останеш сам с мъката си, с наранената от стихията душевност, и с горчивината, че никой не ти съчувства и помага истински.

Лидерът на ДСБ и бивш премиер Иван Костов преди време подари на една баба в Хасковско магаре, след като при пожар изгоря нейното. Изтерзаната жена сякаш видя Господ в него. Но дори и с природния си интелект тя не успя да съумее, че това е жест пропаганден, и макар пропит със съчувствие, е лишен и от капка човещина.

При това положение какво друго ни остава, освен да се радваме поне, че живеем точно на тези географски ширини, а не в тези на Флорида например, където ежемесечно бушуват урагани и връхлитат огромни вълни. На обещания поне се наслушахме и наситихме, да видим какво ще стане с подобряването на жизнения стандарт.

Защото едно природно бедствие терзае и без това смазаното самочувствие на българина и го кара да мисли, че наистина е обречен. И тогава логично възниква въпросът кое е по-голямото бедствие - природното или т.нар. политическа класа, която няма и капка свян да лъже в очите хората?!

Източник : "Телеграф" от 08.12.2005 статия