Чашата с ракия преля, чака се и бутилката

Автор: Венцислав Петков

Рефренът "Без депутати можем, без ракия - не" отеква пред площад "Александър Невски" в столицата (виж. стр. 8).

Очукани от живота хора скандират срещу правителството и най-важното "за" варенето на ракия без акциз.

Хубаво е това, че има протести, които са "за" и които носят градивен смисъл. Да пазиш традициите и обичаите си, означава да си истински българин.

Приоритетите

Въпросът е обаче е за приоритетите ни. И може ли енергията на хората от тази толкова мащабна вълна на недоволство да се канализира например в протест за защита на АЕЦ - "Козлодуй"? Защото българинът скача, когато ножът опре до кокал. Ножът в случая е непопулярната политика на правителството в контекста на евроангажиментите ни. А кокалът - благинката гроздова или сливова кехлибарена течност.

Като се прибавят и ниските пенсии, заплати и прочие други въпроси става ясно, че се получава една цяла върволица от проблеми, всеки от които е свързан с ракурса "тристранна коалиционна политика".

Ясно е, че въпросът с акциза за домошарката не се решава сега и е договорен още от предишните правителства. Проблемът е в слабохарактерността и късогледството на тогавашните политици, които са знаели, че този акциз ще предизвика остри реакции в България.

И на ЕС, и на нашите власти им е ясно, че 90% от хората варят ракия за собствена консумация, ей така да си почерпят гостите. Варенето е домашен обичай много повече, отколкото търговска цел.

Затова протестът на хората е повече от справедлив. А обединението на различните протести - единственото, което ангажира вниманието на властимащите.

А дълбоките причини за протеста също трябва да бъдат осмислени. Те не са само посегателство върху ракията или шкембе-чорбата ни, а срещу националната ни идентичност. Бездушието на политиците ни е в неговата основа.

Констатациите

А в думите на депутата Яне Янев, че това е последният мирен протест, освен популизъм, има и една истинска и тъжна констатация. А тя е, че търпението на най-бедните и онеправдани слоеве в нашето общество вече е на изчерпване. Те са дамгосани и обречени на доизживяване в една държава, която ги третира като хора втора ръка. И ако днес управляващите са спокойни, че протестът за ракията е изолиран, то утре те вече ще се страхуват за себе си, защото към ракиджиите ще се присъединят ученици, студенти, работници.

Или както каза отец Иван от Петрич: "Управляващи, вие изгонихте младите, сега искате да уморите възрастните".

Хората осъзнават, че вече е невъзможно да плащат данъци, а държавата не се грижи за тях. Чашата на търпението преля.

Духът от бутилката е пуснат, сега остава и тя да прелее, като удави политиците в собствената им лой. 

Източник : "Телеграф" от 15.06.2007 коментар