Автор: Венцислав Петков
Умуването на депутатите в епичната битка с вота с чужди карти завърши с… един
почти исторически напън. Да се въведе глоба и за тези, които са оставили
картите си в пленарната зала, за да гласува друг с тях. (виж стр. 4).
В състояние ли е тази мярка да спре гледката
на безразборно шарещите пръсти по машинките за гласуване? Реторичен въпрос, още
повече като се има предвид и "суровата" санкция за извършителите на
подобни злодеяния в размер на…дневната надница.
Гласуването с чужди карти е твърде комплексен
въпрос със сериозен морално-политически оттенък, за да бъде свеждано до решение
с една глоба. Този проблем дори разклаща устоите на българския парламентаризъм,
тъй като октопод е обхванал парламентарните групи от всички цветове без
изключение.
В такива моменти крайните гласове ще наддадат
вой за въвеждането на механизма на отзоваването, който е съществувал у нас по
време на т.нар. тоталитарен период. Макар и крайна мярка, това би могло да бъде
едно решение за последователите на Шесторъкия Шива в българското Народно
Събрание.
Парадоксът
Не е право, а задължение на един депутат да
участва, и то лично в гласуванията в НС. Когато не го прави лично, той нарушава
Конституцията, респективно клетвата, която е положил при стъпването си в
длъжност. Следователно приетите с чужди карти закони са противоконституционни.
В Полша например гласуването с чужда карта е
престъпно деяние, за което е предвиден затвор - от 5 месеца до 3 години.
Трябват ли ни нови промени в Наказателния кодекс с решетки за депутатите, за да
се осъзнаят най-после какво вършат?
Омагьосан кръг
Целият законодателен процес у нас се оказва
опорочен, като се започне още от комисиите. Кворумът е само привиден, а когато
се прави, се хаби много парламентарно време. И на всичкото отгоре депутатите
имат наглостта да внасят проект за намалено работно време.
На прага на ЕС доверието в институциите е
безвъзвратно изгубено, когато политици като Доган с патетичен тон говорят как
не стъпват на работа, а хората срещат депутатите по кръчми и кафенета, които
кръшкат, вместо да ходят на работа.
Час по-скоро трябва да се излезе от този
омагьосан кръг на творенето на закони, изразен най-добре с думите на Нено Димов
от ДСБ:
"С чужди карти гласувахме да можем да
продължим да гласуваме с чужди карти".
Източник : "Телеграф" от 22.11.2006 интервю
Няма коментари:
Публикуване на коментар