Автор: Венцислав Петков
141 СОУ в жк "Свобода" се руши,
алармира директорът му Роман Проданов. Екип на "ВИЖ" се убеди на
място в класните стаи без прозорци, изкъртената мазилка и изпочупените чинове
от преди двадесет години, на които седят учениците.
Школото е уникално с това, че в него учат деца
от различни етнически групи. Редом с българчетата над химията, литературата и
математиката залягат циганчета, китайчета, виетнамчета и чернокожи.
141 СОУ е едно от петте пилотни училища, в
които се води интегрирано обучение. Деца с физически, психически и емоционални
проблеми учат наравно с останалите по програми на Центъра за независим живот.
Заради недостиг на средства обаче все още проектът е в началната си фаза.
Предстои да се направят рампи за децата с инвалидни колички. Според Димитров
едно дете с увреждания не трябва да бъде наказвано като живее в изолация, а да
бъде приобщено, макар и с риск да бъде обиждано от съучениците си.
Оскъдицата е довела до закриване на два
кабинета по трудово обучение. Сградата, в която са били те, се руши, и става
обект на набези на крадци. Директорът спешно търси помощта на бизнесмени, които
да помогнат за запазването й. Фасадата на училището стои с излющена стара боя
от години. Жители на квартала са премахнали две метални огради до школото, за
да минават по-пряко до търговския център "Илиянци".
"Доста етноси са представени в този беден
район. Не можем да разчитаме на помощ за възстановяване на сградния фонд от
родителите, на които също не достигат средства", изплака болката си пред
"ВИЖ" директорът на 141 СОУ Роман Димитров. "Има тенденция на агресивност
сред учениците", продължава Димитров. "На прага сме на по-остри
сблъсъци", смята той. Според него различните икономически общности,
представени тук, създават предпоставки за това. Китайчетата са от смесени
бракове с българи, родителите на повечето от тях работят на
"Илиянци".
В този беден район учениците от горните
класове за принудени да работят, за да се издържат. "Отнасяме се с
разбиране към тях", казва Димитров. Липсата на културни мероприятия е
довела до ограничаване на интересите на учащите, смята той. В този район няма
кина и театри. "Има само пазари, чалга и компютри", заключава
педагогът. Пък и едно слизане от жк "Свобода" на театър до центъра
излиза твърде скъпо. Минимум два лева са нужни за транспорт, още пет трябват за
билет за театър, твърди директорът.
Въпреки недоимъка децата проявяват
самоинициативи и сами поправят дребните неща. "Но не може десетокласници
да стоят на чинове за първолаци", негодува Димитров. Компютърният кабинет
също се нуждае от нова техника, заради интереса на децата към информатиката.
Шестотинте възпитаници на школото имат нужда
от нормални условия за провеждане на учебния процес.
Директорът пожела да отправи призив чрез
вестника институциите да влагат повече пари в училищата, за да стимулират
капитала на България- младите хора, да останат да учат у нас.
Източник : "ВИЖ" от 20.07.2004
-коментар
Няма коментари:
Публикуване на коментар